Версия
1.0
5 Юли, 2001
г.
I.
Въведение
Интернет,
глобалната мрежа от компютърни мрежи, получава все по-голямо значение в сферата
на образованието. Основните причини хората да желаят да ползват Интернет през
2001 година са същите, както и по-рано – да се свързват с други хора, да имат
достъп до източници на информация, както и до компютърни ресурси, които не са
достъпни в техния регион. Сега достъп до Интернет има в почти всяка държава по
света. Броят на потребителите и на компютрите, свързани с тази глобална мрежа от
мрежи, се увеличава бързо и в същото време много неравномерно. Растежът е
съсредоточен най-вече в страните със силна индустрия и в градските региони.
Според проучвания на NUA
в Ирландия, в края
на 2000-та година 400 милиона души са били свързани с Интернет. Това е около 7%
от населението на света. В това число – около 0.6% от населението в Средния
Изток, 0.8% - в Африка и 41% в Северна Америка.
Разликите
в процентите могат да се обяснят с различията в материалното положение,
културата, инфраструктурата и отношението към новите технологии, в
правителствените регулаторни норми и закони, както и като резултат от обема на
обучението и достъпа до развитите технологии в училищата, университетите, а и
чрез медиите. Дори учителите и студентите да не са използвали Интернет, много от
тях са чували за Световната мрежа от телевизията, вестниците или от други
хора.
Проектът
“Училища Онлайн”
подкрепя
Интернет проекти в 20 държави, всяка от които е с различни телекомуникационни
мрежи и различни закони. В повечето страни предлаганите услуги се различават в
градските и в селските райони, както има различия и между столицата и градовете
в провинцията. На някои места има стари телефонни мрежи за стационарни апарати и
нови мрежи за клетъчни услуги. Мрежи, които пренасят данни, включително и
Интернет, понякога са част от обществената телефонна мрежа, но други части от
Интернет могат да са доста самостоятелни и да работят в рамките на оптична,
спътникова и безжична инфраструктура.
Това
ръководство ще ви запознае в общи линии с различните услуги, които са на
разположение на училище, нуждаещо се от Интернет връзка. Тази информация може да
бъде полезна и за друг вид организация или за малкия бизнес. В зависимост от
връзката, която е на разположение във вашето училище, ръководството ще ви
помогне в избора на дейности, които могат да се извършват в класната стая,
библиотеката или компютърната зала.
Инфраструктурата
на Интернет се променя. Всеки месец се развиват нови технологии, както и
подобрения на вече съществуващите такива. Това може да направи труден избора как
да изразходите парите си, как да изберете определена услуга и кога да изоставите
стара технология, за да я замените с по-нова. В това ръководство ще бъдат
разгледани някои от сегашните възможности за свързване с Интернет и ще бъдат
споменати някои от бъдещите технологии, за които вече се говори. Но пазарът на
технологиите се променя бързо и някои от споменатите възможности могат и да не
достигнат до вашето училище, като неочаквано се появят нови
такива.
Когато
започнете да четете това ръководство, вие може би ще знаете малко за Интернет.
Но след като започнете своето проучване и направите избора си, ще придобиете
опит, който е важно да споделите с ваши колеги в сферата на образованието, както
и с хора от вашия град или регион. Една от силните страни на Интернет е
желанието на хората да споделят собствения си опит и познания с другите, които
тръгват по техния път. Надяваме се това ръководство да е само отправна точка, а
не краен продукт. Информирайте ни как може да бъде подобрено ръководството, като
ни пишете на адрес guide@schoolsonline.org.
Много
възможности, но без конкретни цени
Важно
е да запомните, че не всички от описаните възможности за свързване с Интернет ще
са достъпни за вашето училище. Цените варират в зависимост от различните държави
и от района – град или село. Как може да определите кои възможности са налични
във вашата страна? Има различни видове организации и хора, с които бихте могли
да се консултирате: техническите сътрудници в Министерството на Образованието
или в областните учебни центрове. Интернет Обществото[1]
има много локални подразделения в различни държави. Сред техните членове има
доброволци, които с удоволствие биха ви запознали с локалните
условия.
Телекомуникационните
компании, посочени в телефонните указатели на по-големите градове, също могат да
са ви от помощ, най-вече като ви информират за собствените си услуги. Някои от
тези компании предлагат само достъп до Интернет. Те се наричат ISPs
(Internet
Service Providers
)
– доставчици
на Интернет услуги. Ако имате достъп до Интернет, вие можете да потърсите
информация за доставчиците на Интернет услуги във вашата страна, като посетите
сайта, наречен “Списъкът”, в който има директория с хиляди доставчици от целия
свят - http://www.thelist.com/.
Той не е пълен, защото не всеки доставчик е избрал да бъде включен в списъка, а
от друга страна, поради бързото развитие на процесите в този бизнес, някои от
стартиращите компании, които са били включени, вече са прекратили своята дейност
или са погълнати от други компании. Има и друг сайт, в който са включени над 600
доставчици на Интернет услуги, които предлагат “свободен” достъп, обикновено в
големите градове по света. Думата “свободен” обикновено означава, че в замяна на
достъпа до Интернет, вие трябва да гледате реклами на всяка
страница,
която ви се предлага, а има и доставчици, които проследяват начина, по който
ползвате Интернет, и продават тази информация на други посредници или компании.
В крайна сметка по този начин вие плащате с част от вашето лично спокойствие и
време за достъпа си до Интернет. В края на 2000-та година имаше 4 такива
доставчика в Африка, 40 в Латинска Америка и 30 в Азия. http://www.isp-for-free.com/.
Какво
искате да правите в Интернет?
Типът
на вашата връзка определя какво можете да правите в Интернет. Връзките се
различават по скоростта и цената. Наличието на връзки на ниска цена улеснява
училищата да предоставят Интернет достъп на учениците и учителите, докато
високите цени са трудно достъпни за училищния бюджет. В много документи и на
много срещи потребители и хора, занимаващи се с писане, говорят за скоростта на
тяхната връзка и казват:
“Имаме
56-килобитова връзка.”
“Ние
имаме ISDN.”
“Ние
ще си вземем Т1 арендована линия.”
“Нашата
телефонна мрежа е толкова стара, че имаме само комутируем (dialup)
достъп
със
скорост 9 600 .“
Всички
тези термини се използват като някакъв вид съкратено название на типа връзка.
Това ръководство ще ви помогне да разберете различните
възможности.
Скоростта
на мрежовата връзка се измерва в битове в секунда (bits
per second или
съкратено bps).
Терминът “широчина на лентата” (bandwidth)
се
използва за изразяване на скоростта на връзката. Други използвани термини са
“капацитет” (capacity)
и
“пропускателна способност” (throughput).
Преди много години връзките бяха със скорост от едва 300 бита в секунда,
по-късно с 1200, 2400, а с усъвършенстването на апаратурата, скоростта на модема
(устройството, използвано за превръщане на телефонния сигнал в сигнал с
информация) се увеличи до приблизително 56 000 бита в секунда. Модемите
обикновено са включени в повечето нови компютри. Възможно е също да си купите и
външен модем, който може да се свързва към различни машини и който се пренася
по-лесно от цял компютър. По-бързите части от мрежата работят със скорост, равна
на 1 544 000 бита в секунда (Т-1 връзка), 2 048 000 бита в секунда (Е1) и дори
по-бързо. Експериментални мрежи работят със скорост от над 1 милиард бита в
секунда, но засега те са рядко достъпни за училищата.
Обикновено
по-бързите връзки ви позволяват да използвате повече услуги и да свържете повече
компютри в мрежата. Училището ви може да бъде по-продуктивно и да дава
възможност на повече ученици да ползват ресурсите на мрежата. Според някои
материали от компютърната
литература и реклами от различни компании изглежда, че бавната връзка не може да
бъде от полза, но това не е истина. През 80-те години цялата Интернет мрежа
работеше чрез връзка, не по-бърза от тази, която всеки средностатистически
потребител в САЩ ползва сега на своя домашен компютър и въпреки това стотици
учени и изследователи успяха да постигнат голям напредък дори и с тази бавна
връзка. Можете да получите или изпратите доста битове дори и с бавна връзка.
По-долу следва условно разделение на скоростите на връзките и описание на това
какви дейности могат да се извършват при различните широчини на
лентата.
Бавна
връзка: до
9 600 бита в секунда. Може да се използва за електронна поща, включително
мейлинг листи (mailing
lists),
да се изпращат и получават малки файлове, да се търси в бази от данни, да се
ползва чат (chat)
и
да се разглеждат страници в Световната мрежа (World
Wide Web),
които не са сложни и не съдържат много графични изображения. Ако имате бавна
връзка, можете да ползвате електронната поща за получаване на документи от
Световната мрежа. Ръководство може да се намери на адрес http://www.bellanet.org/email.html.
Бавните връзки са подходящи за самостоятелна машина, но не и за мрежа от
компютри.
Обикновена
връзка:
до 56 килобита в секунда. Много от домашните потребители в градските райони на
САЩ и Европа използват връзка към Интернет с такава скорост. Тя позволява на
повечето потребители да употребяват Световната мрежа, да слушат аудио файлове,
да ползват чат, да провеждат телефонни разговори, да си разменят електронна поща
с прикрепени файлове, да “свалят” (download)
средни
по обем програми от отдалечени сайтове. Понякога малки мрежи използват
едновременно един модем за връзка с Интернет.
Бърза
връзка:
до 256 килобита в секунда.С връзка с тази скорост е възможно да се извършват
всички от по-горе споменатите дейности, да се гледа видео през Интернет, да се
свалят обемисти файлове, да се работи съвместно с хора от отдалечени места в
реално време, като се използва звук, текст и видео картина; да се предоставя
информация от училищната мрежа към останалата част от Интернет, да се свържат
към Мрежата много потребители в кабинета за лабораторни упражнения или в
класната стая. Винаги има компромисна обвързаност между това да се ползва много
интензивно един единствен компютър или цяла мрежа от работни станции, но
по-малко интензивно. С други думи, ако един човек гледа видео, другите компютри
ще получават по-бавна връзка. Това е проблем, свързан с претоварването или с
прекалено многото потребители за наличната широчина на
лентата.
Много
бърза връзка:
до 2 500 килобита в секунда. Някои училища в САЩ са свързани към Интернет с Т1
скорост. Това позволява голям брой потребители да извършват сложни операции без
това да води до понижаване на ефективността на услугите. Въпреки това, нови
софтуерни продукти като Napster
(една от популярните програми за размяна
на мултимегабайтови музикални файлове в MP3 формат) използват доста интензивно
мрежовите ресурси и могат да забавят дори много бързи връзки, ако няколко
потребители ги използват едновременно. Някои от университетите са забранили
употребата на Napster
в
техните мрежи.
II.
Към
какво всъщност се свързвате?
Интернет
е мрежа, която
се състои от хиляди
други мрежи по
целия свят. Милиони
компютри споделят
едни с други своите
ресурси: информация,
файлови сървъри,
а и самата мрежа.
Тези мрежи използват
общи стандарти
или протоколи,
за да могат различни
видове компютри
и операционни
системи да комуникират
лесно помежду
си. IBM, Apple, Microsoft, Sun, Linux и много
други операционни
системи използват
протокола TCP/IP за
свързване с Интернет.
Фигура
1. Свързване
към Интернет
От
начина на свързване зависи какъв вид услуга ще ползвате. Най-бързата част от
Интернет е наречена гръбнак (backbone).
Всъщност има много такива високоскоростни части от мрежата, наричани още главни
артерии, които осигуряват огромен трафик между континентите или в рамките на
Съединените Щати, Европа или вашата държава. Повечето мрежи в развиващите се
страни имат директна връзка по земя, море или спътник към даден “гръбнак” на
Интернет в Съединените Щати или Европа. Има много проекти, чиято цел е да
насърчават регионалното сътрудничество и локалните връзки в добавка на тези към
Европа и САЩ. Въпреки това,
в настоящия момент
по-голямата
част от трафика се осъществява от и към Европа и Северна Америка, но други райони се развиват бързо в
резултат на подобренията на мрежата и на увеличаването на броя на потребителите
на Интернет в тези райони.
Училище в
провинциален район на африканска държава може да се свърже с телефонната мрежа в
град от региона, а целия трафик на информация да се прехвърля към столицата. От
там информацията ще бъде изпратена до някоя точка на САЩ или Европа и след това
към крайното му местоназначение. Всяка информация трябва да измине този път с
много “подскоци”, преди да достигне своята крайна точка. В някои случаи
съобщение, адресирано за държава, съседна на вашата, ще трябва да пътува до
столицата ви, след това до САЩ, оттам до Европа и обратно до другата държава,
докато достигне своя адресат. С други думи мрежата не винаги следва най-късата
дистанция в географски план. Най-краткият маршрут в мрежата може да не бъде
правата линия.
Някои
части на мрежата са по-натоварени с трафик в сравнение с други и това може в
голяма степен да окаже влияние на връзката, която ползвате. Значимостта на
Интернет се състои във възможността
за достъп до потребителите, информацията и компютърните ресурси, но от това
произлиза и претовареността на мрежата. Представете си, че притежавате частен
път от вашия град или село до столицата. Ще може да пътувате по-бързо, защото
никой друг не ползва този път. На обществения път, обаче, има и други коли,
камиони, а може би – животни и пешеходци, които използват същия ресурс.
Пътуването ще е доста по-бавно. С директна 56 килобитова връзка към Интернет
доставчик в столицата, услугата, която ще ползвате, ще е по-бърза, отколкото ако
вие и всички други потребители имате 56 килобитови връзки към локален доставчик,
който от своя страна има една директна 56 kb
връзка
към по-мощен доставчик в столицата. Обикновено, когато данните се движат от
периферията на мрежата към центъра, скоростта на връзките се увеличава, но това
не е правило. Някои части могат да са по-бързи в периферията, отколкото тези
по-навътре. Как се случва това?
Доставчик на
Интернет услуги в малък град може да предлага много бързи връзки в рамките на
града, но връзката между града и гръбнака на Интернет да бъде само с малка
частица от тази скорост. В резултат на това, потребителите на практика няма да
спечелят от бързата връзка, която купуват, освен ако по-голямата част от
трафика, който генерират, не е локален. Обикновено има диаграми на мрежите,
които са обществено достояние и показват типа на връзките в различните региони
на държавата.
Защо
мрежите са се развивали с различна скорост?
Мрежите
са се развивали с твърде различни темпове. Това е резултат от езиковите
различия, от начините, по които телефонните компании работеха в миналото, от
това кои компании са инвестирали във вашата държава, от законите, които
легитимират развитието на едни технологии и ограничават или забраняват други, от
предприемаческия бизнес климат в момента. Може да има връзка и с политиката.
Обикновено провинциалните райони не получават ресурси в същата степен, в която
ги ползват големите градове и столицата. Всяка държава си има собствен път на
развитие и съответно различни цени. Поради тази причина е невъзможно да се
представят цени за услугите, които ще бъдат описани в тази брошура.
За
нещастие, в държавите, които най-много се нуждаят от подобряване на
телекомуникационните мрежи, се поддържат едни от най-високите такси за достъп до
Интернет – бил той персонален или за организации. Но с проекти като “Училища
Онлайн”
това
може да се промени. Важно е регулиращите институции в страната да подкрепят
развитието на нови технологии, отчасти защото това ще облагодетелства училища и
други обществени организации в гражданското общество, но и защото ще е от полза
за бизнеса и правителството. Група от служители в телекомуникационната сфера, са
написали на доброволни начала манифест, с който призовават техните правителства
да регламентират разумни и благоприятни цени на новите телекомуникационни
технологии, използвани в училища, библиотеки и телецентрове. За повече
информация вижте Манифеста от Папалакта (Еквадор) на адрес
http://www.tele-centros.org/manifiesto/manif_en.html.
III.
Различни
начини за свързване с Интернет
В тази част ще разгледаме начините за връзка с Интернет. Съществуват четири главни раздела от услуги: телефонната мрежа, спътниците, наземните безжични системи и кабелните телевизионни мрежи. Поради ценови съображения няма да бъдат разглеждани микровълнови и оптични мрежи. Много системи са хибриди между тези технологии. Тоест може чрез телефонна линия да се достига до точка за свързване в града, а след това безжична мрежа да разпространява сигнала към другите потребители. Също така е възможно да се използва спътник или микровълнова мрежа за връзка между отдалечена област и оптична мрежа. Много телефонни мрежи всъщност представляв